Тълкувай кандидатстването за работа като трупане на опит!

(Първо публикувано на Jun 13, 2021)

Когато кандидатствах за първата си работа, манталитетът ми беше “Всичко е опит.” 😎

Дори примерно да не се представя добре на някое интервю или даже да не стигна до такова, в главата си не го тълкувах като провал, а като ценен опит, който ме приближава към крайната цел. 😅

Ако например пращам CV-та и пиша мотивационни писма (и нямам кой знае колко покани за интервю), вътрешно пак се радвах, защото се чувствах сякаш ставам по-добър в подготвяне на документи за кандидатстване. Ставах по-добър във формулиране на CV-та по ефективен начин, в изразяване в cover letter-a, по-БЪРЗО подготвях документите, малко по малко се престрашавах да кандидатствам във фирми, за които не се чувствах достатъчно добър… и така нататък.

Ако пък някоя фирма ме отхвърли, пак не го тълкувах като нещо кофти, а се радвах, че имам възможност да свикна и с отрязванията и да не се страхувам от тях (защото са просто част от процеса на кандидатстване и колкото по-бързо свикнеш с това, толкова по-добре). Ако пък НА МЕН поради някаква причина не ми харесваше някоя фирма след интервю, тълкувах го възможност да се упражнявам по професионален и културен начин да кажа, че нямам интерес. 😅

В самите интервюта пък всеки път се предизвиквах да речем да задам по някой въпрос на интервюиращите. И без значение как е минало интервюто, го анализирах след приключването му и се опитвах да извлека някакви уроци за следващото такова. Използвах ги като възможност да се престраша да направя нещо (да разширя малко по малко зоната си на комфорт) или да науча нещо за интервютата като цяло.

С една дума: каквото и да правех, каквото и да ми се случваше, все го тълкувах като нещо полезно за мен и като възможност за трупане на опит, който ми помага и ме прави по-добър.

Сега пък почнах работа и се опитвам да прилагам същия манталитет, а мисля, че ми помага доста. О, възможност да направя презентация и да стана по-добър в презентирането по технически теми? Давай насам. О, проект с някакви не особено познати, но все пак релевантни за мен технологии? Давай насам. Ако виждам някаква стойност за мен, за уменията ми, за бъдещето ми, опитвам се да извлека максимално много стойност за себе си.

Това според мен е най-добрият начин да възприемаш нещата. Резултатът от кандидатстването не е толкова важен, защото при всички случаи получаваш нещо полезно за теб — опит. Да, очевидно е малко трудно да мислиш така, ако отчаяно се нуждаеш от работа, но все пак това за мен е печелившият манталитет в дългосрочен план.

Този манталитет помага доста, за да не се сдухваш от временна липса на резултати. Помага и за това да забелязваш и да се възползваш от различни професионални възможности. Помага, за да станеш възможно най-добрата версия на себе си. Освен това чрез него можеш да комуникираш, че си човек, който се стреми към развитие и съответно би бил полезен на всеки един работодател. 😎

Успех!